„помаза … Иисуса“. Разбира се, по човечество – както тълкува това място блажени Теофилакт Охридски: „тъй като Той понижи Себе Си и прие нашата плът и кръв (Евр. 2:14), за Него се казва, че Той като човек приема това, което има по естество като Бог“. Това помазание се извършило при кръщението на Иисус Христос.
„помаза … Иисуса“.
„Бог беше с Него“. Това е внимателно и изразяване на мисълта за божествеността на Иисус Христос. Апостолът се изразява по такъв начин, че да не даде повод за езически представи за божествеността на Иисус, Когото езичниците лесно биха могли да приемат за въплъщение на едно или друго езическо божество. Заради немощта на слушателите, апостолът говори по-малко за Личността на Христос, отколкото трябва (св. Йоан Златоуст).
„Бог беше с Него“.