Когато видението свършило, гласът замлъкнал и Савел станал, за да иде в Дамаск според заповедта на Господа, се оказало, че той е ослепял. Павел казва, че това се дължало на славата на светлината, която го озарила (Деян.22:11), но не може да не видим в това и особено Божие действие, понеже неговите спътници, които също видели светлината, не се лишили от зрението си (Деян. 22:9). Това било отчасти наказание на гонителя, отчасти символичен знак, че досега е бил сляп за Христовата истина макар и с отворени очи (свети Йоан Златоуст). И накрая, това било допуснато с мъдрата цел да укрепи душата на вразумения чрез новото знамение на чудното му излекуване, което станало чрез възлагане на ръцете на Анания върху него.