„хвърляха камъни върху му“. Римляните отнемат правото на смъртно наказание на еврейския Синедрион (срв. Мат. 27:2; Йоан 18:31; Йосиф Флавий, Юдейски древности XX, 9, 1).
„хвърляха камъни върху му“.
Очевидно този побой, който не е бил официално постановен дори от Синедриона, е бил самоволно дело на избухналия фанатизъм, линчуване от страна на отделни фанатици, които след това са повдигнали кърваво гонение срещу останалите християни. При нескритото съчувствие и съучастие на ожесточения Синедрион, както и при липсата на римски гарнизон, който да обуздае погрома и да възстанови реда, е лесно да се разбере защо това гонение е достигнало такива размери.
Убийците извели предварително мъченика от града, в жалък опит да се съобразят със закона за богохулниците, за какъвто считали смелия изповедник на Христос (Лев. 24:14 – 16): „Изведи хулителя вън от стана, и всички, които са чули, нека турят ръцете си върху главата му, и цялото общество да го убие с камъни“.
„един момък на име Савел“. Свидетелите на престъплението, което трябвало да бъде извършено чрез убиване с камъни, според закона трябвало първи да хвърлят камъните (Втор. 17:7), а след тях и всички останали. За удобство тук тези свидетели (Деян. 6:11 – 13) свалили горните си широки дрехи, след като ги положили (срв. Деян. 22:20 за сигурност) в краката на Савел, бъдещия велик Павел, който по това време одобрявал убийството на първомъченика и взел дейно участие в последвалия погром над християните.
„един момък на име Савел“.