„небесата отворени“. Множественото число показва, че пред духовното око на Стефан се отваря вътрешното небесно светилище, или най-висшето небе (ср. 2 Кор. 12:2).
„небесата отворени“.
„Сина Човечески да стои“. Забележително е, че тук Господ Иисус е наречен Син Човешки. Самият Господ толкова обичал да използва това название за Себе Си, но въпреки това апостолите никъде другаде не Го наричат по този начин – нито в Евангелията, нито в Деянията, нито в Посланията. Използването на това име от Стефан на това място се обяснява, според тълкувателите, с факта, че в този момент пред духовния му взор е било видение подобно на това на пророк Даниил, който също е видял Сина Човешки (Дан. 7 и сл.).
„Сина Човечески да стои“.
Човешкият Син се явява на Стефан „стоящ“ отдясно на Бога, докато в думите на Самия Господ (Мат. 26:64) и на апостолите (Марк 16:19; Ефес. 1:20). Той е представен като „седящ“ отдясно на Бога. Свети Григорий Велики обяснява тази особеност по следния начин: „Седнал е този, който заповядва и властва, а стоящ е този, който се бори и помага. Стефан видя стоящия, когото имал за свой помощник” (Беседа 29 за Възнесение Господне). Възможно е чрез това стоене Господ да е изразил готовността Си да приеме душата на Своя верен свидетел (Деян. 7:59).