„при събранието в пустинята“. Тук Мойсей е представен „при събранието“ – има се предвид в събранието на народа – „в пустинята“, в подножието на планината Синай, за да получи Божия закон. Той се обръща, от една страна, към „ангела“ и получава от него думи на живот, а от друга – към „отците“, т.е. към целия еврейски народ по онова време, на когото предава тези живи думи.
„при събранието в пустинята“.
„с … Ангел“. В книга Изход съобщаването на Закона на Мойсей се приписва на самия Йехова; но Стефан, следвайки превода на Седемдесетте, го приписва на Ангел, т.е. че Бог е изрекъл и дал Закона на Мойсей чрез посредничеството на Ангел или Ангели (вж. бележката към Деян. 7:53).
„с … Ангел“.
По същия начин събитието е представено при апостол Павел (Гал. 3:19; Евр. 2:2), а от светските тълкуватели на древността – при Йосиф Флавий (Arch. XV, 5, 3). Възможно е Стефан тук да нарича самия Бог – Ангел, както прави по-горе, когато описва призоваването на Мойсей (Деян. 7:30).
„живи думи“ – този израз се използва като опровержение на клеветата срещу Стефан, че не преставал да говори хулни думи срещу Закона (Деян. 6:13). Законът притежава велика жива сила за нравственото устройство на живота. Тази сила е жива както заради верността и изпълнението на Божиите обещания, така и по отношение на заплахите, съдържащи се в думите на законодателя (вж. 1 Петр. 1:23; Евр. 4:12; Втор. 32:47; Рим. 7:10 – 13; 1 Кор. 15:56).
„живи думи“