„като простираш Ти ръката Си за изцеление“ – ἐν τῷ τὴν χεῖρά σου ἐκτείνειν σε εἰς ἴασιν. В славянския превод: „внегда руку Твою прострети Ти во исцеления“. Това не е просто позоваване на знаците, съпътстващи делото на апостолите, а на необходимостта от успех на това дело, което също било предмет на тяхната молитва. Смисълът на стиховете е: „Дай … с дръзновение да говорят Твоето слово, като в това време Ти ще им помагаш (помагай) от Своя страна с чудесни изцеления и знамения“.
„като простираш Ти ръката Си за изцеление