„дали е справедливо пред Бога“. Апостолите вършат своето дело по Божия заповед, за което чудесата са очевиден и достатъчен знак. Тази заповед е още по-обвързваща и властна за тях, защото им заповядва да проповядват не някакви далечни, абстрактни и непроверени истини, а това, което самите те са видели и чули. Да се откажат от правото да говорят за тези неща е „невъзможно“, тъй като това би било равносилно един разумен човек да стане безсловесен.
„дали е справедливо пред Бога“.
По този начин се показва също, че заповедта на Синедриона сама по себе си е излязла извън рамките на здравия разум и законите на съвестта и като такава справедливо е заслужила същата участ, на която сега се осмелява да осъди Божествените заповеди.