След като е представил пред очите на юдеите тежестта на вината им спрямо Бог Отец и Господ Иисус и с намерението да предразположи сърцата им към покаяние и обръщане към Христос, апостолът смекчава словото си, като се обръща към слушателите си с приятелското обръщение “братя” и обяснява убийството на Иисус с тяхното невежество (вж. Лука 23:34; 1 Кор. 2:8), като същевременно представя това убийство като дело, което е било предопределено във вечния Божи съвет и предсказано от всички пророци.
По този начин, според св. Йоан Златоуст, апостолът „им дава възможност да се отрекат и покаят за това, което са направили, и дори им представя благовидно оправдание, казвайки: че убихте Невинен, това вие знаехте; но че убихте Началника на живота – това не знаехте. И по такъв начин оправдава не само тях, но и главните виновници за злодеянието. А ако той би обърнал речта си в обвинение, той би ги направил по-упорити“.