„Бог на Авраама, на Исаака и на Иакова” подчертава голямата вина на юдеите спрямо Неговия възлюбен Син – Месията Иисус. Същевременно посочва истинския виновник за извършеното чудо, а също така и целта на чудото – да се прослави Иисус (срв. Иоан 17:1, 4 – 5, 13:31 – 32).
„Бог на Авраама, на Исаака и на Иакова”
„Своя Син”, τόν παῖδα αυτοῦ; букв. Отрок, Дете. Това наименование на Месията взето от пророчествата на Исаия (Ис. 42:1), където се казва: „Ето, Моят Отрок, Когото държа за ръка, Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и Той ще възвести съд на народите“.
„Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте“, вж. тълкуванието към Иоан 19:14 – 15; Лука 23:2. Съкратеното изложение на обстоятелствата на страданията на Спасителя е в пълно съответствие с евангелския разказ и представлява, така да се каже, драгоценни откъси от „петото“ Евангелие „от Петър“.
„Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте“,
Св. Йоан Златоуст казва по този повод: „Две обвинения [има срещу вас] – и това, че Пилат поиска да Го пусне, и това, че когато той поиска, вие не искахте… Все едно [Петър] казвал: вместо Него вие поискахте разбойника. Представил постъпката им в най-страшния вид… Вие, казва апостолът, поискахте да бъде пуснат този, който убивал другите, а Онзи, Който оживотворява убитите, не поискахте”.