В отговор на недоумението и учудването на хората Петър отново произнася реч, сходна с първата (в деня на Петдесетница), доказвайки на събралия се народ, въз основа на свидетелствата на Стария Завет, че Господ Иисус е чаканият Месия, и убеждавайки ги да се покаят и да повярват в Него. Но преди това той разсейва неправилното разбиране на хората за причините за чудото. Удивените очи на народа, вперени в апостолите, сякаш питали: Каква сила имат в себе си тези хора, които извършват такива велики чудеса? Или: Колко голямо трябва да е благочестието на тези хора, че Бог ги прославя с такива чудни знамения…? Апостолът незабавно опровергава и двете обяснения: “това, казва той, не ни принадлежи, защото не според собствените си заслуги сме привлекли Божията благодат…” (свети Йоан Златоуст).