„като хвалеха Бога“ е общо обозначение на възвишеното религизно настроение на духа на първото християнско общество (Лука 24: 53).
„като бяха обични на целия народ“ – несъмнено заради своята строга религиозност, чист живот и добродетели, мирното и радостно доброжелателно отношение към всички.
„Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха“.
Тук нарастването на Христовата Църква изглежда не като дело на обикновеното развитие и растеж на едно общество, а като непосредствено дело на Самия Господ, който невидимо управлява Своята Църква.