Бележката относно броя на събралите се има за цел да подчертае единодушието в събранието на учениците на Господа, а също така да покаже общото участие на всички събрали се в решаването на важните дела, подобни на описваното. В дадения случай това участие се изразило в следното: „поставиха Иосифа и Матия“ (стих 23), „помолиха се“ за тях (стих 24) и „хвърлиха жребие“ (стих 26). Имайки предвид този ред на решаването на въпросите, свети Йоан Златоуст казва: „виж как Петър всичко върши с общо съгласие и не се разпорежда с нищо самовластно и като началник“.
„около сто и двайсет души“. Действителното число на последователите на Господа било значително по-голямо, тъй като при едно от Неговите явявания след Възкресението (1 Кор. 15:6), вече се споменава за повече от 500 братя. От това трябва да предположим, че на описаното събрание са присъствали далеч не всички, а само онези, които не са били далеч от Йерусалим и са се удостоили да станат свидетели на възнесението на Господ.
В речта на апостол Петър има две основни мисли: отпадането на бившия апостол Юда и допълването на апостолския лик с друг човек. Тъй като печалната участ на Юда и неговата дръзка и страшна постъпка са могли да разколебаят слабите по вяра, то още на Тайната вечеря Господ обяснил на апостолите това събитие в светлината на Божието слово (Иоан 13:18). Сега Петър, подобно на Господа, прави същото, като посочва изпълнението на предсказаното чрез устата на Давид от Светия Дух (стих 20).