“и да умрат вече не могат”. По-правилно е “защото и не могат повече да умрат” (οὐδέ γάρ ἀποθανεῖν ἔτι δύνανται). Поради безсмъртието на възкръсналите, тяхната неумираемост, бракът между тях (но не и различието на половете) е няма да съществува, тъй като бракът е необходим само там, където има смърт (бл. Теофилакт).
“понеже са равни на Ангели”. Това е основанието, поради което те няма да умрат. Те няма да умрат по силата на изменението, на което подлежи тяхната природа, защото тяхното равенство или сходство с ангелите се състои в една по-висша, вече не груба и плътска, телесност. Тази телесност няма да бъде подвластна на смъртта.
“бидейки синове на възкресението”, т.е. чрез възкресението да възкръснат за нов живот.
“са синове Божии”. Има и друго основание за безсмъртието на бъдещия живот. Хората ще бъдат Божии синове – не само в морален смисъл, като възлюбени Божии деца, но и във висш, метафизичен смисъл – ще имат в себе си висшия божествен живот, божествената слава (Рим. 8:17), който (живот) е вечна по природа.