“да беше”. Речта е накъсана, както “се случва с онези, които плачат” (Евтимий Зигавин). “За мира” или спасението на Йерусалим е трябвало да послужи, разбира се, вярата в Христос като обещания Месия (срв. Лука 14:32).
“и ти” – по подобие на Моите ученици.
“в този твой ден”, т.е. в този ден, който може да бъде за теб ден на спасението.
“сега…” – при настоящите отношения това е невъзможно, тъй като Бог е скрил от теб това спасение (ἐκρύβη показва Божията решимост, срв. Йоан 12:37 и сл.; Рим. 11:7 и сл.).