“отиде … оправдан”. След тази молитва митарят “отиде” (или по-скоро “слезе”, срв. ст. 10) у дома си “оправдан”, т.е. Бог го признал за праведен и го накарал да почувства това чрез особена радост на сърцето, чрез особено чувство на умиление и успокоение (Тренч, с. 423), защото оправданието не е само акт, който се извършва в Бога, но преминава и върху оправдания човек. Идеята за това оправдание, като съчетаваща в себе си както признаването на човека за праведен, така и усвояването от човека на Божията правда, е разкрита преди написването на Евангелието на Лука от апостол Павел в неговите Послания и без съмнение евангелист Лука, използвайки израза “оправдан”, го е разбирал така, както го е разбирал неговият учител, апостол Павел.
“повече, отколкото оня”. Това не означава, че фарисеят също е бил оправдан, макар и не в същата степен като митаря. Фарисеят си е отишъл, както показва контекстът на речта, явно осъден.
“понеже всеки, който…”. Това е мисъл, която е съвсем подходяща за тази притча. За смисъла на изречението вж. тълкуванието към Лука 14:11 и Мат. 23:12.