“няма ли да защити”. Смисълът на нравственото поучение, което Христос извлича от притчата, е следният. Христос сякаш казва: “Чуйте какво казва неправедният съдия! Но Бог – нима няма да защити Своите избраници, които викат към Него денем и нощем? Нима трябва да се каже, че Той е бавен в отношенията си с тях (според гръцкия текст, който сме приели, причастието тук е μακροθυμῶν, а според по-проверения текст трябва да се чете μακροθυμεῖ – трето лице сегашно време)? Нима може да не им се притече на помощ?”
“макар и да забавя”. Въпреки това, макар че тук Христос наистина отрича забавянето от страна на Бога, Той не казва, че въпросът не трябва да изглежда по друг начин за Божиите избраници. На тях може да им се стори, че такова забавяне съществува, защото Бог в Своята мъдрост невинаги изпълнява молбите и на благочестивите хора, като ги отлага за определено време.