Думите на Христос, че учениците няма да видят “деня на Сина Човешки”, че няма да намерят подкрепа при настъпването на Съдния ден (Лука 17:22), със сигурност им направили силно впечатление. За да им покаже, че все пак не бива да се обезсърчават, Господ им разказва притча, която ги учи, че Бог наистина чува и ще чуе молбите на Своите избраници (т.е. на тях, Христовите ученици) и ще ги изпълни.
“винаги да се молят”. Някои тълкуватели разбират тук “постоянния стремеж на душата към Бога”, който трябва да продължи през целия живот, макар че има часове на по – силна и съсредоточена молитвена топлина. Но използваният тук глагол “да се моля” (προσεύχεσθαι) означава действителна молитва, в буквалния смисъл на думата. Що се отнася до израза “винаги” (πάντοτε), той несъмнено има хиперболичен смисъл. По този начин думата често се използва в Писанието (например: “скръбта ми е винаги пред мен”, Пс. 37:18; “пребъдвайте винаги в храма”, Лука 24:53).
“да не падат духом” – според контекста на речта, да не се обезсърчавате по време на молитва, когато видите, че тя не се изпълнява.
Съдържанието и целта на притчата тук са посочени от самия евангелист, а не от Христос.