Б. Вайс дава особено тълкуване на това изречението в този стих. Според него евангелист Лука разбира това изказване алегорично, като характеризиращо връзката между закона и новия ред на Божието Царство (срв. Рим. 7:1 – 3). Онзи, който в името на второто се отказва от първото, извършва същия грях на прелюбодейство пред Бога, както и онзи, който, след като Бог е освободил човека от подчинение на закона чрез провъзгласяването на Евангелието, все пак иска да продължи предишните си отношения със закона. Единият съгрешава по отношение на неизменността на закона (стих 17), а този съгрешава като не иска да участва в стремежа на хората към новия благодатен живот (стих 16).