В прекрасната притча за блудния син Христос също така дава отговор на възражението на фарисеите по повод благосклонното отношение на Христос към митарите и грешниците (стих 2). Както бащата, който прегръща върналия се към него непокорен син, така и Бог приема каещия се грешник с голяма радост. За обикновените хора е непонятна тази радост и това прекрасно се изобразява чрез ропота на останалия в дома на баща си син, който се надигнал у него, когато узнал колко ласкаво баща му приел върналия се брат. По този начин целта на притчата става ясна: Христос иска да покаже, че Той, както и Бог, обича грешниците и иска да ги спаси, а фарисеите се противят на това и в този случай постъпват безжалостно по отношение на тези грешници, които са техни братя. Затова е напразно да се търси някакъв друг смисъл в тази притча и всичките алегорически обяснения може да имат само духовно-нравствено прилагане, но не намират пряка основа за себе си в самата притча. А такива опити за обяснение са твърде много. Така едни тълкуватели разбират под по-стария син евреите, а под по-младия – езичниците (блаж. Августин) в тяхното отношение към християнството. При това алегоризацията при посочените тълкуватели се прилага и върху отделните моменти на притчата. Други коментатори разбират под двамата сина фарисеите и митарите (Годе, Гебел, Кейл) или праведниците и грешниците.