В отговор на тези думи Господ казал притчата за заблудената овца, където изобразил колко скъпа е за Бог всяка заблудила се човешка душа и как Бог търси погиналите души, за да ги върне при Себе Си. Грешникът тук е изобразен под вида на овцата, която често по незнание се отбива от пътя и изостава от стадото, а Бог е представен като пастир, който толкова жалее за изостаналата овца, че, оставяйки останалото стадо, състоящо се от 99 овци, отива да търси едната изостанала овца, и когато я намери, то обявява с радост за това на всички свои съседи. Същата притча я има в по-кратка форма при евангелист Матей (Мат. 18:12–14).