“ще кажа на душата си”. Душата тук се приема като “‘седалище на чувственото”: тя ще почувства удоволствието, което ще даде на човека богатството (“душа” на гръцки ψυχή е именно низшата страна на душевния живот, за разлика от πνεύμα, висшата страна на този живот).