Този стих изглежда много труден за обяснение. Заключението “давайте по-добре милостиня” е съвсем неочаквано. Какво общо има даването на милостиня? Нали става дума за измиването преди хранене? Някои коментатори като Б. Вайс обаче намират за възможно да се установи някаква връзка между този стих и предишния: “Към казаното в стих 40 – казва той – тук в допълнение (πλήν) се посочва и начинът на очистване на чашите и съдовете: трябва да дадете това, което се съдържа в тези чаши и съдове (вътрешното им съдържание), като милостиня, и ето, тогава всичко за вас ще бъде чисто – няма да има нужда от обредните очиствания, които сте установили! Няма да имате нужда от тях, защото всичко ще бъде чисто за вас – нищо няма да ви оскверни!” Много е възможно фарисеите наистина да не са обичали да дават милостиня и Господ в този случай упреква този техен недостатък. Все пак на нас това тълкувание ни се струва донякъде изкуствено.
По-правдоподобно ни се струва обяснението на Клайн в “Zeitschrift für die neutestamentliche Theologie” (1906, S. 252–254), който открива сходство между наставлението на Христос във въпросния стих и думите на пророк Исайя относно същността на умиването. Според мисълта на пророка (Ис. 1:16) същността на умиването е да се очистим от нечистотата на греха, а Господ тук цитира, без съмнение, началото на стих 16 от първа глава на книгата на Исайя. Но глаголът “закки” (във формата гифил “гизакку”), използван тук в Исайя, е правилно преведен от евангелист Матей като “очиствам” (Матей 23:26: “първо очисти”), докато евангелист Лука го разбира в по-късното му, арамейско значение “давам милостиня”. Ето защо, ако заменим тук коренната дума “гизакку” с “очистете” (това, което имате), смисълът е по-ясен и връзката с предишния стих се запазва. Господ съветва фарисеите да очистят или да поддържат чисто всичко, което имат, не само чашите и съдовете си, не само ръцете си, но и душите си; тогава те няма да се страхуват от никаква външна нечистота.