Само самарянинът (вж. Мат. 10:5), човек, който сякаш не би трябвало да прояви загриженост за един евреин, пък бил той и ранен, се смилил над нещастника, когато го видял. Той превързал раните му, полял ги с вино и елей, както съветвала тогавашната медицина, и като го качил на магарето си, го завел в една гостилница (кервансарай, където имало стопанин, който приемал пътници). На следващия ден, като си тръгвал, той поверил ранения на грижите на домакина, като му дал малко пари – два денара (съотв. на 8 гр. сребро), надявайки се скоро да се върне отново и тогава да се разплати напълно с домакина.