Евангелист Лука разказва за преображението на Господа и за изцелението на бесноватото момче според Марк (Марк 9:2 – 32; срв. Мат. 17:1 – 9, 14 – 23). Но той добавя някои нови подробности в историята.
“Около осем дни подир” е доста неясен израз. Вероятно Лука брои тук както деня на Петровата изповед, така и деня на Преображението, затова той преброява два дни повече от Матей и Марк.
Минали шест или осем дни, изпълнени, без съмнение, както с тъжни и тежки, но също и с радостни мисли и чувства: тъжни, защото през тези дни Христос говорил за Своите страдания и смърт; тежки, защото Той не само разбил всички надежди за национално възраждане, но и обрисувал бъдещето на самите ученици в най-мрачни краски; и все пак тази тъга била покрита с радост поради смътното предвкусване на предсказаната духовна слава на новото Царство, чиито вестители те щели да бъдат. Малко по малко, в резултат на постоянното си общуване с Него, учениците все повече се убеждавали в духа на Неговото учение и постепенно осъзнавали как най-чистата радост и най-благородната слава произтичат от саможертвената любов, как в най-висш смисъл “по-блажено е да даваш, отколкото да получаваш”. Евангелистите мълчат за тези свети дни, за това какво всъщност се е случвало в това свещено време, така че можем да имаме благоговейни догадки.
“взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова”. Според преданието Христос се е изкачил именно на тази планина, като взел със Себе Си трима ученици – Петър, който току-що изповядал възвижената си вяра в Христос, и двамата синове на Гърма – Яков и Йоан, и двамата обичани от Него, макар че по – младият Йоан, е бил най-сроден Нему по дух. Те и преди били отделяни от останалите апостоли при особени обстоятелства – например, само на тях е било позволено да влязат заедно с Христос в стаята на покойната в дома на Иаир, а малко по-късно щели да бъдат единствените свидетели на ужасните терзания в Гетсимания.
“на планината”. Не се знае точно коя е била тази планина, но от времето на блажени Йероним преданието настойчиво указва на планината Тавор като планина на Преображението. Тази планина се издига величествено над околността и представлява изключително живописна картина за пътника, който се приближава към нея през равнината Ездрилон.