Денят клонял към края си и слънцето вече започнало да се скрива зад западните хълмове, а хората все още оставали тук, сякаш приковани от целебния глас и святото учение на Христос. Скоро щяла да настъпи вечерта и след краткия източен здрач пътуващата тълпа от хора, която във възторга си пренебрегнала дори обикновените житейски потребности, щяла да се окаже на тъмно, гладна и далеч от всяко жилище и възможност за подслон. Учениците започнали да се притесняват да не би денят да завърши с някакъв злополучен инцидент, който да даде повод за нови нападки от страна на вече ожесточените врагове на техния Учител.