След като приключил със Симон, Господ се обърнал към жената, възвестявайки й, че греховете ѝ са простени. Тя вече имала вътрешната увереност за това опрощение (срв. стих 37), но сега Христос ѝ дава и външна увереност за опрощаването на греховете ѝ, след като вярата ѝ се проявила вече в дела. Той дори ѝ казал да не се притеснява от възраженията на присъстващите за правото на Христос да опрощава грешниците: “вярата ти те спаси – иди си с мир”, т.е. спокойно (срв. Лука 2:29).