Спасителят бил поразен от такава забележителна вяра, каквато не е виждал дори в Израил. Той открил в дивата маслина онова, което не бил намерил в градинската маслина; и от това обстоятелство извлякъл учение, което поразило неприятно слуха на юдеите: когато мнозина от сегашните синове на царството бъдат изхвърлени в мрака на ада, мнозина ще дойдат от изток и запад и ще бъдат с Авраам, Исаак и Яков в Небесното Царство.
Това било точно обратното на любимите мечти на самомнителния юдаизъм. Според едно от равинските учения сам Бог казва на юдеите: “В бъдещия свят ще сложа за вас, юдеите, голяма трапеза, която езичниците ще видят и ще се засрамят”, докато този галилейски учител проповядвал отхвърляне на юдеите и призоваване на езичниците! Разликата между Христос и остарелия равинат ставала все по-ясна, защото сега Христос ясно отхвърлял тесния национализъм на равините и провъзгласявал, че царството на Месията не трябва да бъде царство само на евреите, а да обхване всички народи и цялото човечество.