(Срв. тълкуванието към Мат. 7:21, Мат. 7:24 – 27).

Мисълта, която се съдържа в текста на евангелист Лука, е следната. Изповядването на Иисус Христос, което не съответства на живот на човека, не може да идва от чисто сърце и следователно да има спасително влияние върху другите.

Ако прочетем внимателно цялата Проповед на планината, така както е представена в Евангелието на Лука, ще стигнем до заключението, че тя не е сборник от фрагментарни наставления, взети от евангелиста от нейното по-обширно изложение в Евангелието на Матей, а едно цяло, съобразено с нуждите на една Църква, съставена от християни с езически произход. В тази беседа се очертават основните черти на истинския последовател на Христос и се посочват основните черти на новата праведност.