Но омразата на юдейските водачи към пророка от Назарет, която се таела в сърцата им, не им позволила да вникнат в дълбокия смисъл на тези аргументи и те започнали да Го преследват с по-голяма настойчивост, за да намерят повод за ново нарушение на отеческите разпоредби и да успеят да се изправят по-смело срещу Христос. Поводът скоро се появил (Мат. 12:1 – 8, Марк 2:23 – 28, Лука 6:1 – 5). Скоро след края на празника Спасителят напуснал Йерусалим и тръгнал с учениците Си към Галилея, по път, криволичещ сред ечемичните ниви, които по това време давали първите си плодове, принасяни в жертва на втория ден от празника. Законът и обичаят позволявали на бедните и пътниците да откъсват класове по пътя, за да задоволят глада си. Учениците, възползвайки се от това си право, действително откъсвали класовете, търкали ги в ръцете си и ги изяждали. А било събота. Бдителните врагове веднага се възползвали със злорадство от този нов случай на нарушаване на съботата.
Според тълкуванието на учените равини скубането на класове било равнозначно на жътва, търкането им с ръце – на вършитба, а за такава работа се предвиждало убиване с камъни. Според тях това е било ужасно престъпление. В историята са записани случаи, когато истински юдеи са се съгласявали да умрат от глад, вместо да нарушат съботния ден. В тяхното предание има случаи като този с един еврейски кормчия, който въпреки смъртните заплахи, отказал да докосне кормилото по време на страшна буря, след като слънцето залязло и настъпила съботата. А тези дръзки галилейци и техният Учител не могли да понесат няколко часа обикновен глад и нагло нарушили светостта на съботата! Възползвайки се от тази възможност, фарисеите веднага наобиколили Спасителя, сочейки злорадо към апостолите: “Вижте какво правят”, с презрително кимване към учениците, “правят в събота това, което не трябва да правят!”