“При това им каза притча…”. Разяснявайки, че фарисеите и учениците на Йоан не могат да изказват претенции за неспазването на постите от Христос (за молитвата не става дума, защото, разбира се, и учениците на Христос са се молели), Господ по-нататък обяснява, че от друга страна, Неговите ученици не следва сурово да осъждат фарисеите и учениците Йоанови за това, че онези строго се придържат към старозаветните постановления или, по-добре, към древните обичаи. Не трябва в действителност да се вземе една кръпка от нова дреха за това, за да се закърпи старата; на старата кръпката не подхожда, а новата също ще бъде развалена от подобна изрезка. Това означава, че към старозаветния мироглед, на почвата на който продължавали да стоят даже и учениците на Йоан Кръстител, да не говорим за фарисеите, не следва да се добавя само една част от новия християнски мироглед, под формата на свободно отношение към постите, установени от юдейското предание (не от Закона на Мойсей). Какво ще стане, ако учениците на Йоан заимстват от Христовите ученици само тази свобода? В противен случай техният мироглед по никакъв начин няма да се промени, а междувременно те ще нарушат целостта на собствения си възглед, и заедно с това новото християнско учение, с което те след това трябвало да се запознаят, ще изгуби за тях впечатлението за цялостност.