“като излезе”. По-точно: “като стана” (ἀναστάς). В синагогата Господ поучаваше седнал.
“Той влезе”. Лука пропуска преди стих 31 споменаването на призоваването на двете двойки братя (срв. Марк. 1:16-19), поради което тук Христос е представен да върви сам.
“силна огница”. Тази сравнителна точност при определянето на болестта е естествена за Лука като лекар.
“Го молиха”. Имат се предвид Петър и неговите домашни, които молели за изцеление.
“Като се приближи до нея”. По-точно “застана наведен над нея”.
“запрети на огницата”. Тази болест е представена тук, сякаш е враждебна лична сила.