“проповядвам благоприятната Господня година”. Очевидно тук има указание за т.нар. юбилейна година, която наистина, според изобилието от благодеяния, определени за нея по закона (Лев. 25:8 и сл.), е била най-добрата година, която Бог е определил за еврейския народ. Разбира се, под тази “година” се има предвид месианското време на спасение за израилския народ и за цялото човечество. Забележително е, че това пророчество на Исайя съдържа обозначението на всички видове помазване, съществували в Стария Завет:
а) пророческото помазание е обозначено с думите: “да проповядваш блага вест на бедните, да изцеляваш съкрушените по сърце”.
б) царското: “да “проповядваш” (възвестяваш) “на пленниците” и т.н. – Всички прерогативи на царя, на когото навсякъде е предоставено правото на помилване, и
в) първосвещеническото: “да проповядват годината…”, тъй като именно свещениците, по заповед на първосвещеника, са възвестявали настъпването на юбилейната година. По този начин Христос е пророк, цар и първосвещеник. Трябва да отбележим още, че използвайки думите от стих 19 за “летото” или “Господнята година” (ἐνιαυτὸν κυρίου), още древните еретици валентинианци, а след това и много църковни тълкуватели, твърдят, че дейността на Христос е продължила само една година. Но изразът “година” очевидно при евангелист Лука обозначава месианския период като цяло, а може ли този период да се е струвал на евангелиста толкова малък, колкото една година? Да не говорим, че в Евангелието на Йоан Христовото служение е определено като не по-малко от три години…