Евангелист Лука предава разказа за изкушението като цяло според евангелист Матей (Мат. 4:1-11). Но Лука се различава от Матей по реда на отделните изкушения: той поставя на второ място изкушението, което Матей поставя на трето място (изкушението на стряхата на храма). Тази разлика често се изтъква от критиците като доказателство за съществуващото като цяло противоречие между Евангелията, но всъщност на това различие не може да се придава особено сериозно значение. То показва единствено, че Лука не представя изкушенията в хронологичен ред, както прави Матей, а в систематичен ред. Тъй като пътят от пустинята, където е станало първото изкушение, до Йерусалим – където, както правилно съобщава Матей, е станало второто изкушение – е минавал през планините, Лука, мислено пътувайки по този път, решава, така да се каже, мимоходом да изобрази изкушението, което е станало в планината, по-рано от изкушението, което е станало в Йерусалим. А за това, че евангелист Матей правилно поставя изкушението на планината на последно място в хронологично отношение, свидетелства фактът, че то завършва с думите на Господ: “Махни се зад Мене, сатана”. Едва ли след тази заповед сатаната е могъл да се приближи до Христос с ново изкушение.