“Иисус пък”. Тези думи напомнят думите от Първа книга Царства за развитието на пророк Самуил (1 Цар. 2:26). Някои коментатори виждат тук указание, че Христос се развивал умствено все повече и повече и в същото време растял телесно (ἡλικία) – ставал умен и строен, висок юноша. Други обаче виждат тук указание, че с възрастта висшата, божествената, мъдрост постепенно се проявявала все повече и повече в Него: “Както тялото процъфтявало, така и проявлението на Божеството процъфтявало в Него за онези, които виждаха” (Св. Атанасий Велики. Том 19, Съчинения на светите отци, с. 455). По-правилно би било да се каже, че развитието, което евангелистът има предвид тук, е “богочовешко”, тъй като Божеството и човечеството пребъдват в Христос неразделно и неразривно. Но да разберем това съединение и да разберем как е протичало развитието на богочовешката природа е невъзможно за нас. Затова и всички опити да се представи историята на постепенното развитие на Христос трябва да се признаят за лишени от здрава основа.
“и в любов”. (вж. коментарите към стих 40).
“пред човеците”. Тъй като тук евангелистът говори вече за дванадесетгодишния юноша, а не за младенеца, както по-горе (стих 40), той споменава за отношението на страничните хора към Иисус. Това показва, че Иисус е бил обичан от всички, които са Го заобикаляли, и следователно не се е различавал по нищо от онзи тип израилско момче, който се е смятал за идеален по онова време.
Въз основа на точни, предимно евангелски данни е възможно да се установи как е протичал животът на Христос в Назарет от 12 до 30-годишна възраст. На първо място трябва да се отбележи, че животът на евреите по онова време, особено в отдалечени места като Назарет, се е характеризирал с изключителна простота. Обикновено те се хранели три пъти на ден, малко повече вечер, отколкото сутрин и на обяд. Облеклото също е било много просто – долен хитон, горен плащ – обикновено парче плат, и малък тюрбан на главата, направен от кърпа. Иисус научил занаята на баща си (Марк 6:3) – всеки евреин бил длъжен да знае някакъв занаят.
Изглежда, че в домашния живот на Иисус не е имало нищо мрачно или унило. Изглежда, че Той е обичал да бъде повече в общение с природата, чиято красота изобразява толкова ярко в Своите беседи. Той е наблюдавал живота на хората – сеячи и лозари, живота на добитъка и навиците на пастирите, и дори навиците на лисицата в нейната тайна дупка. Но Той познавал и радостите, скърбите, нуждите и страданията на градското население. Наблюдавал сватбените шествия, погребалните ритуали, несправедливостите и потисничеството, отношенията между длъжници и заемодатели, живота на аристократите, поведението на събирачите на данъци и действията на съдиите. Запознат бил и с религиозните и политическите идеи, които вълнували юдаизма по негово време, но самият той се придържал стриктно към това, което казвали Писанията, без да се присъединява към никоя партия.