“защо сте Ме търсили”. Тук няма упрек към родителите, а само израз на недоумение от тяхната тревога.
“Не знаехте ли..” Та нали вие би трябвало добре да знаете Моето назначение. Това е намек за откровенията, които Йосиф и Мария са получили от ангела за Иисус. Интересно е, че Христос изрича тук тайната, която Мария и Йосиф очевидно са пазили досега от Него…
“трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми”. Някои тълкуватели виждат тук препратка към храма като място на особеното Божие присъствие, докато други разбират Христовите думи като обозначаващи призванието на Христос да изпълни волята на Своя небесен Отец: “в онова, което е на Моя Отец”. От тези тълкувания ние предпочитаме първото, защото отговорът на Христос е именно във връзка с това, че родителите “Го търсят”. Той иска да каже, че не е имало нужда да Го търсят дълго: по-естествено е било да дойдат директно в храма, където Христос се е чувствал най-близо до Своя Отец. Ако тук разбираме “делата на Отца”, тогава Христос е можел да върши тези дела и извън храма.
Но в какъв смисъл Христос нарича тук Бога Свой Отец? Някои виждат тук указание за чувството на изключителна синовна любов, което се разпалва в сърцето на Христос като израилтянин от спомените, които пасхалните тържества събуждат в душата на всеки един. Казват, че Христос е бил един от най-добрите израилтяни и е чувствал по-пламенно от другите евреи Своята близост до Бога като благодетел на Израил. Не можем да приемем това тълкуване. На първо място, вече е ясно, че думите “Моя Отец” са отговор на не съвсем точния израз на Мария: “ето твоя баща”, т.е. Йосиф. Христос иска да напомни на Своята майка, че Той има само един Баща – Бог. Освен това Христос казва “Моят Отец”, а не “нашият Отец”, както би трябвало да каже, ако имаше предвид отношението Си към Йехова като Отец на Израил в общия смисъл на думата. Накрая, забележката на евангелиста, че Йосиф и Мария “не разбраха думите Му”, също говори против това тълкуване. Какво неразбираемо има във факта, че Отрокът, който е бил възпитан в любов към Бога като Отец на целия Израил, сега проявява съзнание за онова тясно общение с Бога, в което се е чувствал, когато за първи път е присъствал на празника Пасха в Йерусалим? Затова по-естествено изглежда тълкуванието, което вижда в това изказване на Христос съзнание за Неговото висше, метафизично единство с Бога – Той съзнава Себе Си като Син Божи по природа, по същност: Бог е Негов Отец в истинския смисъл на думата.