“Младенецът растеше и крепнеше духом”. Това е буквално повторение на онова, което се казва за Йоан Кръстител (Лука 1:80).
“изпълняше с мъдрост”. Очевидно тук се има предвид човешкото развитие на ума, сърцето и волята на Божественото дете. Постепенно Той усвоява – разбира се, най-вече от наставленията и примера на Своята майка – характеристиките и уменията на истинското израилско благочестие, което се обозначава с еврейската дума “мъдрост” (“хохма” – σοφία; срв. Притчи 9:1 и сл.). Евангелието като че ли съзнателно хвърля завеса върху тези ранни години от живота на Христос и само въз основа на Евангелието може да се твърди едно – че Христос по това време не е бил под влиянието на нито една юдейска школа или секта. Неговите врагове впоследствие изрично заявяват, че Той никъде не е получил системно обучение (Йоан 7:15).
“благодат Божия”, т.е. Божията любов се е проявявала над момчето Иисус, но по какъв начин – не се казва.