“Слава във висините” – сега, в настоящия момент, което се подразбира от глагола “е”, а не “ще бъде”. За това, че Бог дарява сега на света Месията, той се слави “сега” на небето от Ангелите: те току-що са слезли от небето и обясняват на пастирите, как там (“във висините”) е посрещната вестта за раждането на Спасителя (ср. Мат. 21:9).
“И на земята мир”. Под “мир” те разбират не само спокойствие, което се представя за вече настъпило на земята с раждането на Христос, но цялото спасение, носител на което е Новороденият (ср. Лука 1:79).
“Между човеците благоволение”. Едни кодекси четат така, както и нашите славянски и руски текстове – ἐν ἀνθρώποις εὐδοκία, други – ἐν ἀνθρώποις εύδοκίας. И единият и другият прочит си имат своите основания. По-добре е да признаем нашия прочит за правилен, защото в такъв случай се получават три напълно еднакви по размер положения (ново “трисвятое”, по израза на Едершейм).