От Месията погледът на Захария се премества към Неговия Предтеча, който трябва да подготви пътя за установяването на теокрацията в нейната пълнота.
“и ти”, по-правилно е да се каже “но и ти”. Тук Йоан е противопоставен на Месията, за когото е казано по-горе.
“Младенецо”, т.е. ти сега си само немощен младенец.
“ще се наречеш пророк на Всевишния”, т.е. ще бъдеш Божий пратеник.
“пред лицето на Господа” – (вж. стих 17), т.е. пред Бога.
“подготвиш Неговите пътища” – (вж. Марк 1:2 – 3).
“да познае”. Това е целта на “подготвянето на пътищата” и заедно с това крайната цел на Йоановото “вървене” “пред Господа”.
“спасение” – (вж. стих 71).
“чрез прощаване на греховете”. Обикновено този израз се разглежда като обяснение на думите “да познае спасението” (γνῶσιν σωτηρίας) и се свързва с предходното изречение чрез съюза “че” (Богословский, с. 303). Така излиза, че Захария тук разбира спасението като опрощение на греховете. Но това обяснение е твърде изненадващо: по-горе спасението е разбирано като политическо (стихове 70 – 71). Затова е по-добре да разбираме този стих по следния начин: Йоан ще съобщи на народа, че обещаното спасение е дошло, и ще му го съобщи чрез кръщението, в което ще бъде поставено началото на опрощаването на греховете на народа. Хората ще се обърнат с покаяние към Бога, докато слушат проповедта на Йоан, а опрощението на греховете, което ще получат, ще бъде свидетелство за настъпването на месианското време.