Захария прославя Бога за спасението на израилския народ, което според него вече е настъпило, защото вижда в новородения си син предтечата на Месията, а Месията е Този, Който трябва да извърши спасението.
“посети” (ἐπεσκέψατο), т.е. погледнал, обърнал милостивия Си взор (срв. Деян. 15:14) “и извършил избавление над него” (по-точно над Своя народ. Последният израз в руския превод неправилно е отнесен към глагола “посети”, който стои съвсем самостоятелно). Под “избавление” или “изкупление” (λύτρωσις) Захария разбира преди всичко, разбира се, политическото освобождение на народа (срв. Лука 24:21), но след това, без съмнение, не му е била чужда идеята за духовното възраждане на народа, което също е включено в понятието за месианско спасение (срв. стих 71).