Във втората строфа (от втората половина на стих 48 до стих 50) Мария благодари на Бога за милостите, които й е оказал, както на нея, така и на целия човешки род.
“велико нещо” – направи за Мен най-великото, нечувано нещо: Тя е Майка на Месията!
“Силният”. Тук тя нарича така Бога, защото Той е показал необикновената си сила спрямо нея (срв. Песента на св. Анна).
“свето е името Му”. По-добре е пред тази фраза да се сложи точка, защото тя представлява началото на изобразяването на Божиите действия спрямо цялото човечество: Пресветата Дева вече е приключила да говори за себе си. “Името” е откровение за същността и силата на Бога. То е самият Йехова в Своето проявление пред човечеството. Тези проявления са “свети”, т.е. изключително чисти, справедливи, – съвършени са всички Божии дела.