В отговор на скромния въпрос на Пресветата Дева Ангелът казва, че тя ще зачене Син чрез особено свръхестествено действие на Бога: Светият Дух ще слезе върху нея и силата на Всевишния ще я покрие (ἐπισκιάσει от σκιά – сянка; образът е заимстван от облак, който покрива със сянката си определено пространство). Очевидно е, че тук става дума за особено предварително очистващо действие на Божия Дух върху утробата на Пресветата Дева. Такова предварително очистване е било необходимо, тъй като въпреки чистотата си Блажената Дева все още не е била свободна от греха на предците. За да не се прехвърли този грях на Нейния Син, било необходимо преди зачеването утробата на Блажената Дева да бъде очистена, така че заченатият от Нея Младенец да бъде безгрешен още в началото на Своя човешки живот.
“Дух Светий … и силата на Всевишния”. Необходимо ли е да се прави разлика между тези изрази? Някои тълкуватели смятат, че двата израза са абсолютно идентични по съдържание, като виждат тук т.нар. паралелизъм на членовете. Други обаче правят разлика между двата израза и разбират Светия Дух като третото Лице на Светата Троица, а силата на Всевишния – като второто Лице на Светата Троица, Божия Син. От тези две мнения първото трябва да се признае за по-правилно, тъй като навсякъде в Стария завет Светият Дух е източникът на Божествените сили, предавани на хората.
“Дух Светий … и силата на Всевишния”
И тук за Светия Дух се говори във връзка с Неговата очистваща сила, която, разбира се, е Божията сила изобщо (“силата на Всевишния”, т.е. на Бога). Следователно двата израза несъмнено са паралелни. Ето защо и в Символа на вярата на Православната църква се казва, че Синът Божий се е въплътил чрез Светия Дух – разбира се, обаче, в смисъл, че Светият Дух подготвил недрата на Пресветата Дева за зачатието на безгрешния Богочовек, осветил утробата ѝ и ѝ помогнал да зачене в утробата, което било невъзможно за нея по природа (Евтимий Зигабен). Но Христос не дължал раждането Си само на Светия Дух, както тълкували някои еретици: тук действало Божеството като цяло, тъй като и трите Лица действат винаги неразделно.
“Светото, което ще се роди от теб, ще се нарече Син Божий”, тоест, Този, Който се роди от теб свят, без недостатък, чрез слизането на Светия Дух, Той ще бъде наречен от човечеството Син Божий. Трябва да се отбележи, че в този израз “свят” (τὸ ἅγιον) е субектът, а “роден” е прилагателното. По този начин специалното логическо ударение тук лежи върху думата “свят”. Ангелът очевидно иска да посочи пълната безгрешност на Младенеца, който ще се роди от Дева Мария.
“Светото, което ще се роди от теб, ще се нарече Син Божий”,
След това образът на “осенението” вероятно е заимстван от книгата Изход, където се казва, че облакът, в който се намирал Йехова, осенил новоизградената скиния (Изх. 40:35).