Двойката нямала деца, което се считало за голямо нещастие сред евреите, тъй като било знак за липсата на Божия милост (Втор. 28:18). В настоящия случай обаче, това не е било заради Божие неблагоразположение, а е послужило, тъй че детето, родено на Захария и Елисавета в напреднала възраст, да бъде обект на техните най-внимателни грижи, както някога Исаак е бил за своите родители възрастните Авраам и Сара. Освен че Елисавета дотогава е била безплодна, самата възраст на двамата съпрузи (προβεβηκότες ἐν ταῖς ἡμέραις – “в напреднала възраст”) изобщо не давала надежда за създаване на деца. И двамата съпрузи вероятно са били на около шестдесет години.