“праведни пред Бога”. Захария и Елисавета са праведни не само пред хората, т.е. изпълняват Божията воля, но и пред Бога. Това означава, че праведността им е била истинска, а не лицемерна (срв. Бит. 7:1). Ясно е обаче, че тази праведност не е била същата като праведността, която хората са получили благодарение на изкуплението на Христос: бремето на наследствения грях не е било премахнато от тези праведни съпрузи.
“постъпвайки по всички заповеди и наредби”. Между “заповеди” (ἐντολή) и “наредби” (δικαίωμα) разграничението се състои в това, че с първите се обозначават отделните разпоредби на Мойсеевия закон, а с вторите – правните норми в основата на цялото законодателство.