Евангелист Лука се различава от другите евангелисти по това, че по примера на гръцките историци пише кратко предисловие към своето Евангелие. В него той излага основната мисъл, метод и цел на своето произведение. Целта на неговото Евангелие (ст. 4) е да даде на читателите си сигурно средство да се убедят в истинността на евангелските учения. За тази цел той ще се придържа към напълно научен метод при представянето на евангелските събития и ще стреми към пълнота на изложението (стих 3). Същевременно евангелистът посочва, че не е първият, който се заема с тази задача – преди него с описанието на евангелските събития са се занимавали и други хора (стихове 1 – 2).
“Понеже” – е на гръцки: ἐπειδήπερ. Този израз не се среща повече нито в Новия Завет, нито в 70 – те, но се среща често при класическите гръцки писатели и при тях обозначава засилено посочване на основанието на едно или друго действие: “тъй като”.
“Мнозина” – тук се имат предвид християнски писатели, които, както е видно от стих 2, сами не са били очевидци на описваните от тях евангелски събития. Възможно е Лука да е причислил към тези писатели и евангелист Марк, който не е бил очевидец на всички Христови дела. Произведенията на тези писатели, с изключение, разбира се, на Марк, не са достигнали до нас. Сигурно е само, че те не са автори на така наречените апокрифни евангелия, защото тези евангелия са се появили във вида, в който ги имаме, много по-късно от нашите канонични евангелия.
“предприеха” – е на гръцки: ἐπεχείρησαν – предприе. С това евангелистът обозначава важността и трудността на начинанието да се опишат евангелските събития, но ни най-малко не отправя упрек към онези, които са се заели с такава трудна задача.
“да съчинят разказ” – на гръцки: ἀνατάξασθαι διήγησιν, т.е. да подредят или да приведат в ред разказа или това, което е послужило за предмет на разказа, тоест фактите от евангелската история.
“напълно известните събития” – περὶ τῶν πεπληροφορημένων ἐν ἡμῖν πραγμάτων, т.е. за събитията, които вече са приключили. Някои разбират глагола πληροφορεῖν в смисъл на “довеждам до пълна увереност”, но такова е значението на този глагол само по отношение на лица (напр. Рим. 4:21; Кол. 4:12), а не към събития.
“между нас” – между християните.