От тези думи става ясно, че стражата била дадена от Пилат (срв. коментарите към Мат. 27:65). Затова именно пред него са били отговорни войниците. Той е можел да се постъпи сурово с тях (вж. Деян. 12:19). Затова било естествено стражите да не докладват на Пилат, а на първосвещениците, сякаш молели за тяхната закрила (в апокрифното Евангелие от Петър 28:11-15 обаче е различно). Последните ги уверили, че няма от какво да се страхуват. Враговете на Христос знаели, че Пилат няма да се задълбочи в този въпрос, и затова слухът по всяка вероятност няма да стигне до Пилат. Но ако се случи нещо подобно, “ние” – на тази дума е поставен специален акцент – “ние”, силни, влиятелни хора, имащи достъп дори до Пилат, “ще го убедим”, че вината не е на стражите и че учениците са виновни за това.
Πείσομεν (убеждавам) – в Деян. 12:20 се превежда като “склонявам на негова страна”. Същото значение думата може да има и на настоящото място. Тъй като Пилат ще бъде убеден от речите на първосвещениците (може би с поднасянето на дар), войниците не само няма от какво да се страхуват, но и ще им бъдат спестени всякакви неприятности. Това е изразено с думата ἀμερίμνους, която тук е свободно преведена с израза: “и ще бъдете избавени от грижи”. Чуждестранните коментатори отбелязват, че ἀμερίμνους не е точно преводима на техните езици. Лутер го превежда със sicher, което също е неточно. Във Вулгата е securos. По-близък до оригинала е славянският ни превод “безпечальны”, макар че и той не е съвсем точен. Немската дума sorgenfrei – “безгрижен” тук е съвсем точна: ще ви направим безгрижни за последствията от преговорите с Пилат, няма да имате за какво да се притеснявате.