Римляните обикновено оставяли телата на екзекутираните престъпници на кръстовете. Този път юдеите не пожелали да оставят телата да висят на кръстовете заради настъпването на великия ден – пасхалната събота. Така че молбата, отправена от Йосиф към Пилат, в конкретния случай е била в съгласие както с желанието на самите евреи, така и, разбира се, на Пилат, който е знаел, че е предал на смърт невинен Човек. По този начин удовлетворяването на молбата на Йосиф не би могло да срещне никаква пречка от ничия страна. Сега той и Никодим се стремели да изпълнят последния си дълг към своя Учител. Тъй като до съботата оставало малко време, погребението трябвало да се ускори.
(Срв. Марк 15:43 – 45; Лука 23:52; Йоан 19:38).