Самият Христос предпочел да спре в любимото си село Витания, където благочестивото семейство от Витания вече Го очаквало с любов и приветствие. Там за Него била приготвена вечеря, по време на която се състоял благодатен разговор, който отново спечелил на Христос няколко вярващи сред благородните юдеи, дошли да видят сами чудото, извършено над Лазар. Но тази беседа била белязана от едно забележително събитие, което ознаменувало решителния момент в земния живот на Спасителя (Мат. 26:1-13, Марк 14:3-9, Йоан 12:2-11). Докато Марта се занимавала с обичайната си домашна работа, Мария седяла в нозете на Христос и слушала сладкия Му разговор. Намирайки се в присъствието на своя обичен Учител и на любимия си брат, който бил жив свидетел на месианското всемогъщество на Христос, тя почувствала непреодолима нужда да изрази по някакъв начин любовта, благодарността и почитта си към Него. Затова станала, взела една алабастрова ваза със скъпоценно нардово миро и като се приближила тихо отзад до Спасителя, счупила съда и изляла скъпоценната ароматна течност първо върху главата Му, после върху нозете Му, а след това, сякаш без да вижда никого другиго от присъстващите, изтрила нозете Му с дългите кичури от косата си и въздухът се изпълнил със сладкия аромат на разлятото миро.