“Иисус, като видя, че той разумно отговори…”. Разумността на отговора на книжника се проявява не само в съгласието му с думите на Христос, но и в стремежа му да определи точно способностите, чрез които човек трябва да служи на Бога. Именно (за по-добър прочит вж. Tischendorf, 8. изд.) той казва, че Бог трябва да се обича със сърце, ум или разум и сила: по този начин той поставя разума (ἡ σύνεσις)13 като инструмент на любовта към Бога, която наистина трябва да бъде съвсем осмислен подвиг, а не просто въпрос на чувство. Все пак обаче за влизане в Небесното царство не е достатъчно само да се признае единството на Бога и необходимостта от любов към хората. Необходимо е също така да се изпълни тази върховна заповед: книжарят трябва да се обърне към Христос не само като към Учител, но и като към Спасител, Който единствен може да му даде силата, необходима за изпълнението на тази най-велика заповед. Но той очевидно все още не е имал вяра в Христос като Месия.
“Иисус, като видя, че той разумно отговори…”