Наближавал последният решителен момент в живота на Христос. Озлоблението на враговете Му се засилвало и те търсили начини да подкопаят влиянието Му сред хората и дори да Го убият. Сега вече не било време за въздържане от открито провъзгласяване на Месията. Досега Христос говорил за Себе Си като за обещания Месия само лично и на определен кръг хора; сега настъпило времето да го оповести публично и да заяви по най-тържествен начин, че Той е истинският Месия-цар, истинският Давидов син. Именно това прави Христос чрез тържественото Си влизане в Йерусалим (Мат. 21:1 – 11, Марк 11:1 – 11, Лука 19:29 – 44, Йоан 12:12 – 19).
Рано сутринта на девети нисан Спасителят оставил мирния си и гостоприемен дом във Витания и според обичая тръгнал пеша с учениците си към Йерусалим. След като се спуснали в малка долина, покрита със смокинови и маслинови дървета, те се приближили до селото Витфагея, което, подобно на Витания, се намирало на толкова близко разстояние от Йерусалим, че според равинския закон се смятало за част от него. Тайни ученици и последователи на Христос имало на много места и (вероятно) при един от тях, който живеел във Витфагия, Господ изпратил двама от учениците Си да вземат от него едно осле за тържественото Му влизане в Йерусалим. Учениците направили точно каквото им било заповядано и довели една магарица и едно младо осле.
Евангелист Марк добавя към името Витфагея и името Витания. Направил е това може би, за да изясни почти непознатото име Витфагея (този топоним не се среща в Тишендорф, 8-о издание) с по-известното име Витания. Последното селище (сега Ел Азарие) е било разположено на югоизточния склон на Елеонската планина. Пътят към Йерусалим от Витания е водел, както и сега, първо в югозападна, а след това в северозападна посока, между Елеонския хълм и Хълма на изкушенията.