Докато слушал Христовата реч за великодушието към хората, което е едно от основополагащите в християнския живот, апостол Йоан си спомнил за един скорошен случай, когато Христовите ученици очевидно са действали в разрез с това наставление на Христос (ст. 37). Те забранили на един човек да изгонва бесове в името на Христос, защото този човек, може би поради някаква боязливост, не се присъединил към кръга на Христовите ученици. Апостолите, така да се каже, са смятали извършването на чудеса в името на Христос за своя лична привилегия и са били раздразнени от това, че някакъв непознат, който очевидно не е упълномощен от Христос, извършва същите чудеса като тях.